Какви ще са последствията, ако се откажем от писането на ръка?
Все повече учебни заведения се отхвърлят освен от краснописа, само че и от писането на ръка като цяло. В Германия, Финландия и Съединени американски щати децата в първи клас учат изписването на буквите единствено по време на свободно избираеми предмети или не го учат въобще. Американските федерални общообразователни нормативи предлагат образованието по писане на ръка единствено в детските градини и първи клас, където децата са на пет години. В половината от американските щати постъпват точно по този начин. Тоест от шестгодишна възраст американските деца към този момент не пишат на ръка, а писмеността я учат на компютър или таблет.
През есента на 2016 година във Финландия потеглиха на учебно заведение първите деца, които не са карани да пишат на ръка. В Швеция също започнаха да се отхвърлят от писането и да доставят децата с устройства, които преобразуват печатния текст в ръкописен. Шведските учени считат, че детската моторика не е приспособена за писане, по тази причина първокласниците е добре да натискат клавишите: детето набира на компютъра текст и вижда по какъв начин същия текст наподобява ръкописно.
Във Англия още не са се отказали от писането на ръка, само че първокласниците са обучавани по едно и също време и към ръкописен, и към печатен текст. Щом детето се научи да написа ръкописно, то държи изпит и съвсем постоянно минава към писане с печатни букви – във Англия пишат точно с такива букви. Някои британци даже не могат да схванат текст, написан на ръка от някой бежанец, учил калиграфия в уроците по британски.
В Русия за последните 100 години писането на ръка се е опростявало няколко пъти. След революцията през 1917 година, болшевиките, дружно с писмеността, трансформират и изписването на буквите на ръка, което опростява образованието. До 1950-те години писменият стандарт въпреки всичко планува някои декоративни детайли в буквите. Самото писане е създадено за перо, а консултирането става с неврофизиолози. Цели научни институти са ангажирани с всяка една писмен знак, с цел да може мускулното напрежение в ръцете да се редува с разпределяне.
Завъртулките при " д ", заглавнaта " Г ", чертичките на " Т " се резервират, с цел да може писмото да не е без спиране. Предполага се, че при съществуването на всички тези линии, водещи надолу, се прави напън, а при написването на линиите нагоре се прави разпределяне и по този начин ръката почива. Писането протича по-бавно, само че ръката се е уморява по-малко. По-късно писменият стандарт е банален и е заменен с подобен без спирания. След този преход скоростта на писане се покачва, само че ръката стартира да се изморява по-бързо и човек губи централизация също по-бързо, точно тъй като ръката е непрекъснато напрегнат.
Писането на ръка ще се трансформира в рядко изкуство
Днес измежду възрастните има милиони, които към този момент зле се оправят с писането на ръка. Ако учителите, лекарите и ненапълно публицистите към момента употребяват хартия и химикал, то останалите просто нямат потребност. Какво има да написа таксиметровият водач, инженер или видеодизайнер на ръка. Хората даже описите с покупки не ги пишат на ръка. А когато вземат химикал в ръка, което се случва няколко пъти в годината, те непроменяемо се учудват, че почеркът им се е влошил, ръката бърка буквите, редът е крив.
Говорим за хора, които доста са писали в учебно заведение, университета, няколко години след довеждане докрай. Представете си по какъв начин ще запишат същия този лист с покупки децата, които са завършили запознанството си с писането на ръка след извършения тест в I-ви клас? Те са били научени да пишат, само че всичко свършва дотук. Тук към този момент не става дума за почерка, а за обикновеното опазване на навика за писането на ръка.
Ще може ли човек, който взима молива един път в годината, с цел да напише писмо до Дядо Коледа, напълно да загуби навика да написа?
Да допуснем, че шведските учени са прави и след 50-70 години човечеството ще спре да употребява ръкописа за връзка. И тези, които през днешния ден могат да запишат адреса на хартия, след 50 години ще се причислят към художниците-калиграфи, владеещи напълно безполезното, само че омайно изкуство на ръкописа.
Какви са следствията за учениците и всички нас от отказването от писането на ръка
1. Ще стартираме да четем по-лошо. Ще пострадат моториката и координацията ни.
При писането на ръка са задействани тези сектори от мозъка, които дават отговор за интерпретацията на сензорните усеща и образуването на речта. При тези, които не пишат на ръка, тези сектори се задействат по-рядко. В мозъка се намира по този начин нареченият център на Брока – сектор, който дава отговор за подредбата на буквите в думата и разпознаването им. Тоест дава отговор за умеенето ни да четем и пишем. При ръкописа този център засилва работата си. Така учените от норвежкия университет Ставахнер вършат извод, че хората, които бързо пишат – четат по-добре. И противоположното: тези, които четат постепенно и мъчно схващат текста, пишат по-зле.
Онези, учили в обичайно учебно заведение и съумели да минат през обичайното общество, където всеки човек е имал бележник с химикал, знаят, че има хора, които пишат бързо и имат летящ лек почерк. А има и такива, които записват мъчно и постепенно, които изписват всяка една писмен знак, постоянно се стопират и прочитат написаното. Това значи, че едните имат добре развъртян речеви център в зоната на Брока, а другите – неприятен.
2. Децата, които малко пишат, имат зле развъртян окомер.
И противоположното: тези, които имат проблеми с окомера – имат усложнения с писането. В Китай и Япония, да вземем за пример, предпочитали стрелците с лък да ги набират измежду калиграфите.
3. Хората по-зле ще разпознават писмения текст.
Онзи, който не написа на ръка, не схваща какво е написано. Разбира се, в свят, в който никой не употребява химикалката, неумението да се чете ръкописен шрифт не е съдбовно. Страшното е това, че се отхвърляме от тази умствена активност. Процесът на четене на ръкописни и печатни текстове е изучен усърдно. Използвани са МРТ-апарати, УЗИ, доплерово сканиране на съдовете на мозъка, енцефалограми на хора с бележници и книги, като изводите са, че при четенето на писмен текст в мозъка са задействани доста повече зони, в сравнение с при усещането на печатен.
4. По-малко ще учим правопис, пунктуация и граматика.
Във всички устройства и браузъри има функционалност за автокорекция. Затова, човек, който не може да написа на ръка, най-вероятно няма да може да написа грамотно. През 21 век ще се реши, че грамотността е непотребна. Но разногласията за нуждата от членуване са също толкоз странни, колкото и оспорването на преимуществата на разностранното обучение: защо в университетите преподават литература и астрономия? Ами поради това, че самият развой на образование трансформира хората и повлиява развиването на интелекта им. Единственото, което може да направи един човек малко по-умен, е образованието.
5. Без писането ние по-зле ще формулираме мислите си.
При писмената тирада, човек още преди да е докоснал листа с химикалката сформира фрази в мозъка си. Всъщност, писмото на ръка изисква висша форма на нереално мислене. Това не ни е нужно с цел да намерим текст на компютъра, защото фразата, съюза, членуването можем във всеки един миг да ги променим. Всичко е доста просто: който постоянно написа на ръка и записва лекциите си, по-често се обръща към нереалното мислене, което има потребност да бъде в тонус.
6. Ще пострада въображението.
Хората, които пишат на ръка, по-добре си показват на разум защо иде тирада. Ако студентите пишат на ръка лекциите за художниците от Ренесанса, по-подробно си показват светлосенките и персонажите на картините, в сравнение с тези, които печатат на клавиатура. Изследванията са направени благодарение на томограф.
7. Децaта по принцип по-лошо ще усвояват знанията и ще пострада запаметяването.
Има доста проучвания, които приказват за това, че материалът, написан на ръка, а не посредством отпечатване на клавиатурата, се запаметява по-добре, защото хората формулират главните мисли още в процеса на писане. Студентите, които записват конспектите си на компютър, го вършат по-подробно, само че тези, които ги пишат на ръка, по-добре запаметяват материала. При писането на ръка хората бързо перифразират на разум казаното и образуват мисълта си по този начин, че да бъде по-лесно записана. Онези от нас, които са над 25-годишни, е нужно единствено са си спомнят конспектите на лекциите си: ние, без да изпускаме и една дума на преподавателя, структурирахме получената информация, чертаехме таблици, групирахме данните и просто записвахме сбито чутото.
Никой не ни пречи да създадем това на компютъра или таблета, само че естествено тази нужда отпада, тъй като във всеки един можем да допишем или поправяме нещо. Хубавите мемоари бяха изцяло задоволителни за запаметяването им, даже преглеждането им отпадаше. Днес студентите и учениците при подготовката за изпити препрочитат записките си доста пъти.
Прието е да считаме, че в процеса на напредъка човечеството непроменяемо върви към възстановяване. И че всеки нов табиет или загубата на остарял подобен в края на краищата води до нещо положително. Но с отказването от писането на ръка това предписание може да не сработи. Затова икономисаните в първи клас уроци по калиграфия едва ли ще стигнат, с цел да придобием съществени умения или да решаваме по-важни задания. Докато за загубата на общополезна за развиването ни процедура, като писане на ръка, ще се окажат задоволителни.
Инфо: www.highviewart.com
